Нито една партия не заслужава феминисткия вот на изборите в Обединеното кралство

За феминистките, изключително тези от нас, които водят акция за преустановяване на насилието от страна на мъжете и гарантиране на правата на дамите на пространства и услуги за един пол, идните общи избори в Обединеното кралство са минно поле.

По-голямата част от деятелите за правата на дамите в тази страна седят някъде от политическата левица, в това число и аз. Вярваме, че единственият метод да се оправим с неравенството е да разберем структурите, които разрешават неравенството да процъфтява – като патриархат, капитализъм и пресечната точка сред двете. Феминистките схващат, че с цел да подсигуряваме правата на дамите по резистентен метод, би трябвало да стигнем до главната причина за казуса: структурното подтисничество.

Следователно е по-вероятно да гласуваме за лейбъристите – партия, израснала от синдикалното придвижване и построена върху обещанието да се противопоставим на потисничеството – в сравнение с за консерваторите.

Като феминистка имам вяра, че с цел да бъдат освободени всички дами, е належащо да се постави завършек на систематичните неравенства, които не престават да оформят всеки аспект на нашето общество. Като подобен в никакъв случай не мога да се накарам да гласоподавам за Консервативната партия, която намерено работи за по-нататъшно одобряване на неравенствата и несправедливостите в английското общество.

Освен това, резултатите от консерваторите по въпроси, свързани с правата и потребностите на дамите, са обективно ужасни. По време на дългия си престой на власт, торите поредно не съумяват да финансират съответно услуги за дами, които заобикалят насилствени връзки, игнорирайки тежкото състояние на дамите на самото дъно на варела. Те също съвсем унищожиха системата за наказателно правораздаване, като подсигуряваха, че множеството причинители на принуждение против дами и девойки в никакъв случай даже не виждат вътрешността на правосъдна зала. Подкрепата на торите за правата на дамите постоянно се е фокусирала само върху разбиването на „ стъкления таван “, който визира единствено към 5 % от дамите, които към този момент са най-привилегированите.

Консерваторите също по този начин не съумяха да се оправят сполучливо с необятно публикуваното комплициране по отношение на пола и транссексуалната еднаквост и да противодействат на дълбокото им влияние върху правата и сигурността на дамите през последните няколко години. Под тяхно управление доста дами и мъже бяха принудени да търпят правосъдни каузи и трибунали по трудово правно отношение единствено за това, че декларират, че биологичният пол е действителен и отхвърлят да преклонят коляно пред джендър идеологията. За мен е непоносимо, че трябваше да се води правосъдна борба, с цел да се откри, че посочването на явен факт – че има единствено два пола – е задоволително във Англия.

През годините Консервативната партия имаше две дами водачи и доста дами министри, само че в никакъв случай не е третирала правата и проблемите на дамите като приоритет.  Ето за какво множеството хора във Англия гледат на Лейбъристката партия като на партията, която се грижи най-вече за дамите, макар неуспеха й да избере жена водач в своята дълга повече от век история.

Лейбъристите обаче също нямат непокътнати данни за правата на дамите.
Като съществена съпротива, тя разочарова дамите, като капитулира пред тези, които отхвърлят ​​биологичната действителност на секса и прокарват джендър идеологията в английското общество за сметка на правата на дамите. То не се съпротивлява по никакъв логичен метод на идеологическото пленяване на английските институции и не обръща малко внимание на безмилостния тормоз, понасян от дамите, които го вършат. Всъщност партията даже не предприе дейности, с цел да отбрани един от личните си депутати, Роузи Дъфийлд, защото тя беше изправена пред закани и малтретиране, тъй като се осмели да приказва за правата на дамите.

Манифестът на Шотландските лейбъристи демонстрира какъв брой надалеч е стигнала партията в заешката дупка, като бърка пола с пола и отхвърля да одобри заплахите, присъщи на това.

Той дава обещание както да извърши рекомендациите на забележителния обзор на Cass – който не откри „ няма положителни доказателства за дълготрайните резултати от интервенции за справяне с обвързвания с пола дистрес “ – и да даде „ цялостна транс-включваща възбрана на практиките за превръщане ” и „ модернизира, опрости, [и] реформира натрапчивия и стар ” Закон за признание на пола (GRA), с цел да обезпечи „ достолепие за транссексуалните хора ”. Не единствено, че тези обещания са несъвместими едно с друго, само че не се загатва резултатът, който тези политики биха имали върху правата на дамите.

Манифестът дава обещание да се оправим с мъжкото принуждение против дами и девойки. Пропуска обаче да признае, че това би се оказало невероятно, в случай че убежищата за домашно принуждение, спешните центрове за обезчестяване, болничните отделения и женските затвори би трябвало да отворят вратите си за всеки мъж, който инцидентно се „ разпознава “ като жена. В момента законът по този съответен въпрос е неразбираем – частично тъй като Stonewall съумя да убеди толкоз доста институции, че „ половата еднаквост “ е предпазена характерност в границите на Закона за равенството – не е. Но в случай че шотландските лейбъристи реализиран своето и реформират GRA, с цел да се уверят, че не са „ натрапчиви и остарели “, евентуално ще бъде невероятно пространствата за дами с един пол да останат единствено с един пол.

Позицията на Зелената партия по този въпрос е още по-крайна от тази на лейбъристите. Той споделя, че желае да вкара система за „ самоидентификация “, която ще разреши на хората да трансформират законния си пол без здравна диагноза, само че не загатва по какъв начин това ще се отрази на дамите.

Либералдемократите наподобява също по този начин се ангажират да улеснят мъжете при приемането на издадени от държавното управление удостоверения, деклариращи, че са дами. Те споделят, че като се има поради властта, те също биха дали правно самопризнание на по този начин наречените „ недвоични “ идентичности. Тъй като всички съществуващи правни разпореждания за отбрана на правата на дамите разчитат на признаването, че всеки е мъж или жена, това би ги изложило на риск.

Въпреки ужасяващия им опит в региона на правата на дамите, на тези избори Консервативната партия наподобява е единствената партия с манифест, който включва рационален проект за справяне с въпроси, свързани с пола и джендъра. Манифестът на консерваторите признава решаващата разлика сред биологичния пол и полова еднаквост и се отдръпва от по-ранно заричане за възбрана на „ конверсионната терапия “, което би довело до възбрана на учредена на доказателства, етична говореща терапия, предлагана на хора, които задават въпроси за пола. Манифестът също по този начин изяснява, че в светлината на заключенията от Cass Review, в случай че бъдат избрани отново, консерваторите „ ще отнеме повече време, преди да стигнат до дефинитивно решение по отношение на в допълнение законодателство в тази област “.

Забележително е, че Консервативната партия, която има дълъг опит в накърняването на правата на дамите и гледането на феминистките пренебрежително, наподобява единствената, която в действителност поддържа Cass Review и приема съществено феминистките възражения против джендър идеологията.

Консерваторите са в положение да се показват като партията, която отстоява правата на дамите на тези избори, просто тъй като лейбъристите – неспособни да задоволят личните си деятели от двете страни на дебата – избраха просто да си затворят очите за опасенията на дамите по отношение на джендър идеология.

Трябва обаче да се помни, че Консервативната партия беше тази, която донесе тази фикс идея за половата еднаквост до мейнстрийма.

През 2016 година консервативният министър на дамите и равнопоставеността Мария Милър управлява следствие на транссексуалното тъждество, което настоятелно предлага Обединеното кралство да одобри законово правилата на самообявяване на пола, което ще разреши на всеки субект да реши дали ще се смята за мъж или жена съгласно към личната си „ полова еднаквост “. Приемането на подобен закон би направило биологичния пол неудобен в закона и би отворило еднополовите пространства на дамите за мъжете.

Това беше началото на по този начин наречената „ културна война “ против пола в Обединеното кралство. За феминистките бързо се трансформира в придържане към правата, учредени на пола, за които от дълго време се борихме.

Днес торите, които започнаха тази „ война “ с следствието на Милър, се преструват, че са на наша страна – не тъй като в действителност ги е грижа за правата на дамите, а тъй като е политически комфортно и тъй като не харесват транс хората толкоз, колкото и до момента постоянно не харесваше лесбийките и гейовете. Техният новооткрит интерес към отбраната на правата на дамите, учредени на пола, и поддръжката на феминистките е елементарен случай на „ врагът на моя зложелател е мой другар “. Те не са в действителност на наша страна.

И по този начин, по какъв начин, като феминистка, ще гласоподавам на тези избори? Ако не си скапва бюлетината, което мощно се блазня да направя, ще би трябвало да бъде Лейбъристката партия. Но в случай че направя това, ще се наемам да се боря против партията от вътрешната страна, с цел да доведа до същинска, трайна и радикална смяна, тъй че за първи път в нейната история правата на дамите да получат подобаващ приоритет.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.